"Здравейте, как можем да научим дали едно събитие, случка или болест са наше предопределение, карма или са предизвикани от вмешателство на зложелатели"?

 Въпросът, който използвам за заглавие на този постинг (включително и текста в кавички) ми бе зададен тук вчера. Сметнах, че отговорът ми би представлявал интерес за повече хора и е добре да го напиша в отделен пост, а не под формата на коментар.

В известен смисъл карма и предопределение са синоними. И тъй като законът за карма е закон за причинно-следствените връзки, можем да разглеждаме всяко събитие в живота ни, в това число и заболяванията, като кармични, тъй като са породени от някаква причина в миналото. Друг е обаче въпросът, дали това събитие или заболяване е от необратим характер, т.е. дали е възможно да се внесе промяна и/или изцеление, или трябва да се приеме и преживее. В този ред на мисли, дори зложелателни действия, насочени съзнателно към нас, с цел да ни навредят имат за основа ред от събития в миналото.

Според мен, ако тръгнем да изследваме нещата в тази посока, бихме се загубили в един лабиринт от причини, породени на свой ред от други причини, които се губят назад във времето, което ще рече – и в миналите ни съществувания. Смятам също, че законът за карма внася ред и справедливост в битието ни, защото след всяко свое добро или лошо действие ние рано или късно се изправяме пред неговите последици, т.е. изплащаме натрупания дълг или получаваме наградата си.

Представата за предопределеност, пред която сме безсилни и безпомощни, е едно погрешно разбиране на закона на кармата, което е време да бъде преразгледано и осмислено от нас по нов начин. Да, има събития в живота ни, които не са под наш контрол и в които не можем да внесем кой знае какви корекции. Но ако изпаднем в крайност да смятаме, че страдаме, защото „така ни е писано”, то такава примиренческа нагласа не би ни помогнала кой знае колко в разрешаването на проблемите ни. В крайна сметка всички знаем от личен опит, че почти винаги, когато ни се струпат беди на главата, ние търсим начин за тяхното разрешаване и не сядаме бездействени и примирени със скръстени ръце.

Не смятам, че за нас е от решаващо значение да узнаем предопределено ли ни е да сме болни, да се изправяме често пред наглед нерешими проблеми или да сме обект на зложелателни действия. По-важното е да изградим в себе си нагласата да се изправяме смело пред трудностите си и да полагаме усилия да се справим с тях. И до последно да не се отказваме да се борим – за здравето си, за хармонията и психичното и емоционалното си равновесие. Когато имаме тази решимост в себе си, можем да разчитаме и на помощ „отвън”. Защото винаги в подходящия момент ще се появи човек, който да ни протегне ръка за помощ.

Има разбира се страдания, които не подлежат на корекция – като вродените нелечими недъзи или заболявания; травми в резултат на насилие или злополука, които водят до загуба на крайници или непоправими физически увреждания, развитие на раково заболяване, заразяване с вируса на СПИН и др. Но в такива случаи то е от ясно по-ясно, че единственото, което можем да сторим, е да приемем ситуацията.

В останалите случаи е нужно да търсим пътища сами или подпомогнати от близки и специалисти, да се справим с проблема. Пътя, който ще изминем, търсейки разрешението, ни носи безценни дарове – знание, опит, мъдрост. Развиваме качества в характера ни, които най-вероятно са ни липсвали досега или просто усъвършенстваме вече наличните. А в крайна сметка това е причината, поради която сме се родили на тази планета. Да се учим, да трупаме опит, да израстваме духовно. И постепенно да осъзнаваме все по-недвусмислено, че когато не вредим на никоя друга форма на живот – по какъвто и да е начин, сме и здрави, и щастливи.   

Вчера аз ти зададох този въпрос и много ти благодаря за това, че така подробно ми отговори. Харесвам много и двата ти блога и мисля, че си разумна и раздаваща себе си жена, която не търси отплата за стореното. С интерес прочетох и двете ти книги, защото мен самата ме вълнуват много от въпросите, които ти засягаш. Надявам се да мчога да поговоря с теб за това. Още веднъж - благодаря!

В "Излекувай тялото си" от Луиз Хей съм чела информация за причини за различните болести и нейното послание също е за изграждане на подходяща нагласа.
Поздрави :)))

А също и в "Болестта като път" от Торвалд Детлефсен и Рюдигер Далке - немски лекари и психолози. Те обаче, както и Луиз Хей разглеждат в книгите си психосоматичните симптоми на заболяванията и дават свои тълкувания за това, какво означават те. Но и в двете книги не се разглеждат причините за заболяванията от гледна точка на закона за кармата.
Споделям, че "Болестта като път" е много полезна книга, която е добре да се прочете:)

Благодаря, ще я имам в предвид за четене.

И все пак, има ли случки или болести в резултат на вмешателство на зложелатели? На този въпрос не намирам отговор тук.

има.
Но vencenoska пита, как можем да научим за тях, а на това аз съм дала отговор. Съжалявам, ако го намираш за неизчерпателен. Не на всички въпроси мога да отговоря в рамките на един постинг директно, в прав текст.

Обръщам се към Анахата!
Синът ми има заболяване, което не е физическо-диагноза Биполярно афективно разстройство от 2003г.В момента е в ремисия.
Може ли да му се помогне по друг начин освен с медикаменти.
Надявам се да му помогнете.Ще очаквам Вашия отговор тук.
от Бета

Нещо замря този блог ми се струва.... Отдавна няма нови постинги.

този блог е "тясно специализиран" :)) - искам да кажа, че го направих, за да разискваме тук въпроси, свързани с книгата. За другите неща си пиша почти ежедневно в anahata.blog.bg - линкът към него е в блогрола.

означава и да си в пълна хармония със себе си и природата. Усмивки.