Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
05.12.2006 20:30 - Спонсорите
Автор: logos Категория: Изкуство   
Прочетен: 2753 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 05.12.2006 20:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Навремето, когато завърших окончателно „Сребърната нишка”, нещата опряха до спонсори за издаването й. Тогава все още работех в държавно предприятие, където не исках да узнават за интересите, заниманията и способностите ми в областта на лечителството. Бяха времена, когато все още касовите апарати не бяха задължителни, Законът за здравето не налагаше кой знае какви ограничения за практикуващите алтернативна медицина, така че аз открих своя Приемна.

Наех подходящо помещение, във вестник „Седмица”, където продължавах да публикувам статии в рубриката си „Интуитивното” поместиха рекламно каре и хората заприиждаха. Цялото това начинание продължи само три месеца, но поглеждайки събитията от дистанцията на времето, виждам колко плодоносен за работата ми и личното ми развитие се оказа този период. В рамките на тези месеци аз се срещнах с хора, които дойдоха при мен като пациенти, а сега са мои много добри приятели. Натрупах безценен опит като диагностик и лечител. Проведох първия си сеанс по регресивна терапия. И узнах, какво е да търсиш пари за издаване на книга:)

Наемодателят ми бе крупен бизнесмен, който по едно време ми беше и пациент. Споделих с него за готовата за издаване книга и той ми предложи да ме спонсорира, но поиска да види ръкописа. И аз, с цялата си наивност, му го предоставих. Седмица по-късно той ме покани в кабинета си и заяви, че ще инвестира в книгата ми. Условията му бяха аз да му предоставя авторските права безусловно и изцяло. Приемайки предложението му, трябваше да се откажа да се интересувам от: тиража, полиграфическото изпълнение, евентуални преводи и издаване на чужди езици, авторски хонорар. Даваше ми право да получа 50 екземпляра от книгата – като форма на възнаграждение.

Искам да споделя с вас, че аз нито се изживявам като писател, нито гледам на книгите си като на бизнес. Останах шокирана от безпардонността на този човек! Мисълта, че нещо създадено от мен, за което аз нося пряка отговорност, ще мине през нечии алчни ръце изобщо не ми допадна. Казах му, че отговор на такива предложения давам, едва когато съм преспала с тях и съм имала време да ги премисля. Реакцията му, която се изрази в крясъци и обиди, направо ме стъписа! По-късно си дадох сметка, че такива хора не приемат НЕ за отговор. В неговите очи изглеждаше, че ми прави величайше благодеяние, което аз имам дързостта нагло да отхвърля. Това, което в гнева си избълва, бе друг път да не съм такава глупачка да си давам ръкописа, защото ако искал, спокойно можел да го копира?! Другото полезно нещо, което научих бе, че хора като него, за които една минимална заплата е „джобни” пари, пет пари не дават за такива неща, като духовност, етика, морал във взаимоотношенията. По-късно споделих с моя приятелка, която по това време работеше като журналист в местните медии за преживяното. Според нея този човек, който в бизнес средите на града ни бил известен с арогантността и алчността си, е направил свои проучвания за това какво и как пиша. И щом е решил да „затвори” пари в книгата ми, добре си е направил сметката.

Седмица по-късно аз освободих наетото помещение и с това приключи моят единствен /досега/ опит да работя като лечител в собствена приемна. Месец по-късно и останалите наематели освободиха заеманите от тях помещения в същата сграда. След време узнах, че повече от година този човек не си е намерил други наематели. За мен това беше знак, че за всяко свое дело си плащаме или получаваме награда.

Половин година по-късно аз напуснах предприятието, където работех. Това, с което шашнах тогава шефа си, бе молбата ми да ме съкрати. Имах отлична професионална квалификация. Знаех със сигурност, че дори и да се наложеха съкращения, те нямаше да ме засегнат. Молбата ми беше, да ме съкратят по член, който да ми даде възможност да получа еднократно обезщетение от Бюрото по труда, което тогава възлизаше на 1 000 000 лв. Шефът ми, след като се опомни от изненадата, ми заяви, че все още не е открита процедура по съкращенията. На което аз му отговорих с усмивка, че това ще стане скоро. Седмица по-късно той ме уведоми, че процедурата е открита:)

Месец по-късно с парите от обзщетението аз отворих вратите на малката си езотерична книжарничка „Логос”. Един от първите ми клиенти бе Съни. Когато се поопознахме с него, той ми сподели, че година по-рано е сънувал тази книжарница. Описа ми подробно как в сънищата си влизал в нея и с часове разговарял с някаква непозната жена. И ето че вече шеста година ние живеем под един покрив, споделяме радости и трудности, подкрепяме се взаимно и се обичаме. Така, както сме се подкрепяли и обичали в много предишни животи:))

А още няколко месеца по-късно в нея се запознах с човека, който дари сумата за издаването на „Сребърната нишка”. И той влезе там като клиент, а си излезе като приятел, с когото и до днес поддържаме близки приятелски отношения:)

Това е! Неведоми са пътищата Господни, нали?

За това, как се появи спонсорът на „Новото лечителско изкуство”, ще ви разкажа в следващия си постинг.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bambola - :)
05.12.2006 22:17
:))
цитирай
2. esen - Ще чакам с нетърпение
09.12.2006 16:18
увлекателния ти разказ!:)
цитирай
3. mmmmmmmmm - :))
10.12.2006 11:56
"...не всичко е пари,приятелю, не всичко..."
Лошото е,че не всички го знаят!
цитирай
4. minchoni - Поздрави
11.12.2006 18:26
за теб и Съни
Минчо
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: logos
Категория: Изкуство
Прочетен: 144378
Постинги: 10
Коментари: 139
Гласове: 376
Архив