Прочетен: 6546 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 12.12.2006 22:59
Името на човека, дарил сумата за издаването на „Сребърната нишка”, не е тайна и имам неговото позволение да го обявя. Казва се Георги Белчев. Живее в малко градче близо до Казанлък и е хлебопроизводител. Когато влезе за пръв път в книжарничката ми, се заприказвахме за египетските пирамиди. В хода на разговора узнах, че той е посетил като турист Египет и е видял с очите си места, които аз и до ден днешен си мечтая да видя с очите си.
Намерили общи теми за разговор, постепенно ние се сприятелихме. Месеци по-късно аз му дадох на електронен носител „Сребърната нишка”. Да си призная, бях изгубила надежда, че написаното от мен някой ден ще бъде отпечатано и ми се прииска този човек да прочете книгата. И ако част от съдържанието й може да му влезе в работа, просто да го ползва.
Седмици след това той ми заяви, че ще финансира издаването на книгата, защото /по негово мнение/ тя трябва да достигне до колкото си може повече читатели. Месеци по-късно, на представянето на книгата в града ни, когато му предоставиха възможността да се изкаже, той заяви: „Моята работа беше най-лесната. Аз само дарих парите”! Сами си направете изводи какъв човек в Георги Белчев :)
Година след издаването на „Сребърната нишка” аз я предоставих на виртуална библиотека „Спиралата”, от където всеки желаещ можеше да си я изтегли безплатно в електронен формат. В края на 2004 г. на електронния ми адрес, посочен в книгата, получих писмо. Пишеше ми читателка на „Нишката”. Получавала съм и продължавам да получавам писма от читатели/ки на тази книга. Отговарям на всяко писмо, но не винаги се завързва трайна кореспонденция. Този път обаче с тази жена намерихме много общи теми за обсъждане.
Тя живее със семейството си в чужбина, но всяка година си идва в България. Аз я поканих да ми гостува. Тя прие. И така – месеци след като се бяхме запознали виртуално, ние се запознахме и „на живо”. Не знам дали и на вас ви се е случвало да се срещнете с човек, с когото сте се запознали наскоро, а в негово присъствие да се чувствате, като че ли сте се познавали цял живот? Прекарахме няколко дни у дома и времето ни се стори твърде кратко, за да споделим всичко, което ни вълнува.
Малко след като тя си замина, аз завърших окончателно „Новото лечителско изкуство” и веднага й изпратих файла. Не минаха и седмици, когато тя ми се обади по телефона и ми каза, че ще ми изпрати пари, за да я издам, защото „иска да държи тази книга в ръцете си”. Условието, което постави, беше никъде и при никакви обстоятелства да не публикувам или оповестявам името й.
Тази година, седмица след като получих от печатницата първите екземпляри на книгата, тя отново ни гостува. Подарих й екземпляр, надписан от мен, и я попитах – колко екземпляра би искала да й дам, за да ги подари на свои приятели. И знаете ли какъв отговор получих? „Не ми е удобно, притеснявам се да взема повече от една книга”!
Едва я уговорих да приеме няколко екземпляра от изданието! Знам, че тя не е подготвена за този постинг, но ми се иска да го кажа: Благодаря ти, скъпа приятелко!!
Импринт-най-древната техника за mind con...
Стихове, които е хубаво да бъдат прочете...
С усмивка ти завиждам най-благородно, че имаш такива приятели!
Но още по-важно: ТИ ГО ЗАСЛУЖАВАШ! Защото самата ти си такава!
Благодаря ти, че те има! Благодаря, че те срещнах!
14.12.2006 18:31
15.12.2006 18:02
и пий вода направо от извора:) Темата за туберкулозата и рака е включена в първия том.
15.12.2006 20:09
25.10.2012 09:13
26.10.2012 01:10
26.10.2012 13:03
27.10.2012 13:46
01.11.2012 04:11