Прочетен: 11658 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 25.11.2006 20:16
Мисля си, че може би ще ви бъде интересно да прочетете повече за корицата на "Новото лечителско изкуство". Когато предадох книгата за печат, на дневен ред излезе въпросът за оформлението на корицата. Тази, на „Сребърната нишка”, навремето я направи приятел на големия ми син. Аз му дадох идеята, а той я реализира, доколкото можа, на компютъра си.
Този път обаче ми хрумна да пусна съобщение във форумите на „Изворите” и „Трудния сайт” с молба за съдействие. За моя голяма изненада и на двете места се отзоваха потребителки:) В „Изворите” предложи идея жена, която понастоящем блогва тук, но смятам, че не е коректно да упоменавам името й. Само че държа да й благодаря още веднъж за отзивчивостта:))
В Трудния сайт се обади Ина. Впоследствие започнахме да си говорим по кю-то и аз узнах, че тя от няколко години живее в Чикаго, завършила е художествената академия в София, има значителен опит зад гърба си – и като художник, и като компютърен дизайнер. Момичето ми предложи безкористната си помощ, като по този начин се явява един от спонсорите на книгата, за което й благодаря от цялото си сърце:))
Та един ден, обсъждайки с нея каква рисунка би била подходяща за корицата на новата ми книга, тя ми изпрати линк на сайт, изработен от нея. На една от страниците имаше картинка, изобразяваща ръце, от които струи светлина. Когато я видях, спонтанно възкликнах : „Ето това искам за корицата! Ръце, които дават”! На което тя шеговито отговори, че ще й отворя работа да снима нечии ръце. Отново спонтанно заявих, че щом й е нужна снимка на ръце, то тогава е най-добре това да са моите:)
Тук за кратко ще отворя скоба. Когато освен да извърша диагностика, преценя, че мога и да помогна с лечение, аз обикновено си служа с различни програми за визуализация – в зависимост от конкретния случай. Рядко използвам метод, при който да работя с ръцете си. Освен този, който описвам подробно в книгата си и наричам „излъчване”. Е, случва се понякога да полагам ръце директно върху болно място – обикновено при външни рани и/или натъртвания.
При „излъчване” обаче обикновено се настройвам на специална честота с помощта на визуализация и кратка специална формула. В такива случаи заставам на разстояние от човека, комуто помагам, насочвайки към него двете си длани, които държа на нивото на затворените си очи. По този начин просто от един момент нататък се превръщам в канал за мощна енергия, която потича през гръбначния ми стълб, трансформира се на необходимата за болния честота през една от чакрите ми и се излъчва през дланите ми.
И така, аз се обадих на моя приятелка и я поканих да дойде у дома за да направим снимки на ръцете ми. Може би в продължение на час преди срещата ни медитирах и се молих. Да си призная, когато излязох от това вглъбено състояние, почти не си спомнях думите, с които облякох молитвата си. Но едно знам със сигурност! Молбата ми беше енергията, което ще се влее в корицата посредством снимката на ръцете ми, да вдъхновява, да насърчава, да действа благотворно на тялото и духа, да лекува дори!
По искане на Ина постлахме бял чаршаф върху коленете ми, което да я улесни при компютърната обработка на снимките. Аз седнах на пода, пред мен поставихме табуретка. Приятелката ми коленичи, използвайки я за опора на ръцете си, и започна да снима. А аз се настроих на онази честота, на която се настройвам, когато работя с излъчване. Искам да знаете, че всички снимки, които ще видите по-долу, са правени при едни и същи условия. Поставила съм ги в реда, по който са направени, като последната е тази, която Ина избра да използва за корицата. Първата обаче решихме да вложим на заден план във файла. Тези, които работят с CorelDraw и Photoshop знаят, че това е възможно.Впрочем от първата снимка, върху която насложих любими красиви картинки, които съм си свалила от Нет-а, съм си направила няколко Wallpapers, които ползвам за десктопа на компютъра си:)) А желаете, мога да ви изпратя снимката, просто ми пишете в коментар или ми оставете адрес на Лични съобщения.
Относно въпроса ти - когато се работи с такива методи, задължителното условие е човекът, който е лекуван, изрично да е заявил своето съгласие. При това положение той вече е "отворен" за да приеме целебния енергиен поток. Тази енергия не се натрапва, липсва какъвто и да било елемент на "насилие". Това е просто обмен, при който е валиден законът от физиката за скачените съдове - когато се съединят два съда, чието съдържание е с различен обем, поради което и нивото на последното е различно, при свързването им то се изравнява.
Що се отнася до цветовете - всеки познат ни цвят в същината си е енергия с точно определени характеристики. Когато аз използвам метода "излъчване", понякога, но не винаги, "виждам" енергията, която се влива в болния в цвят. Обикновено това е цветът на засегнатата и нефункционираща на пълни обороти чакра.
Но самият метод е от такова естество, че автоматично към болния потича такъв тип енергия, от какъвто той се нуждае в най-голяма степен.
mmmmmmmmm, Когато се работи с визуализация разстоянието не е от значение. Та нали лечението се извършва на тънките нива , където време и разстояние са доста различни като понятие.
Как се чувствам след лечение ли? Няма никаква разлика от състоянието ми преди лечението и това - след него. Важно е да се разбере, че лечителят не лекува посредством личната си жизнена енергия. Той е просто проводник, в случай, че умее да остане неутрален и да не е подвластен на егоцентризма и представите си за собствено величие.
И за да е още по-конкретен отговрът ми - нямам способността да "виждам" цвета на енергийното (етерното) тяло и конкретните органи. Понякога (но не винаги) "виждам" цвета на енергията, която излъчвам.
Човек може да го приложи сам, в случай че някой му помогне, като определи на какво основно се дължи проблема му. Например: Ако при диагностиката от Теста, било с моите методи, било с тези на психоаналитиците бъде фиксирана думата "майка" на пациента може да се предложи да работи самостоятелно с метода на писането. Просто си отделя време и записва на лист всичко, което спонтанно си спомни, всички асоцииации, които прави с тази дума - събития, емоции. . . Това е един добър начин да освободи подсъзнанието си от стари травми от настоящия живот. Когато обаче се касае до такива - от минал живот вече е необходимо да се работи с методите на психоанализата и/или регресивната терапия. Темата е доста обширна, аз съм й отделила доста страници в книгата. Затруднявам се да ти оговоря накратко.
28.11.2006 23:21
В публикуваните снимки - и то в реда, в който са правени, се вижда затихването на енергията, излъчена от ръцете ми, което сметнах, че ще представлява интерес:)
29.11.2006 10:39
25.01.2007 10:44
Второ - аз мисля, че всеки търсещ може да си помага сам, ако правилно насочи търсенето и се свързав с Бога в себе си и извън. Интересно ми е съдържанието на твоята книга.Ще я видя. Много уважавам хората, които не вървят по утъпкани път. лично аз не съм лечител, нито маг, нито каквотоидабилототозирод. Неволно вървя по пътеките, а не по асфалта, където и да се намирам. Апропо, писането на поезия, проза, рисуването, изобщо себеизразяването по този начин не е ли вид връзка с Бога, с Едното, Цялото и един вид лечение? Ще бъда благодарна за отговора. Ljubiza
Да, в някои случаи не само можем, но дори е желателно да се учим да се справяме сами. В други обаче е необходимо да сме по-смирени и да сме готови да си признаем, че не сме всезнаещи и всеможещи, поради което е нужно да приемем помощ от друг/и.
Себеизразяването посредством изкуството или чрез други творчески процеси може да се погледне и по начина, за който говориш, но аз не бих го нарекла лечение. Защото лечение е необходимо и се прилага при наличието на заболяване.
Дали един художник, поет, композитор и изобщо творец би могъл да се излекува посредством творчествто си? Ако отговоря еднозначно може да ме разбереш погрешно.
Ще ти отговоря косвено - аз не бих творила нищо, докато съм болна, защото бих вложила тези негативни енергии в творбата си.